БЛОНДИНКА: 2009

5 ноември 2009 г.

Mъжът на Жената / Жената на Мъжа

Mъжът на Жената

мечтата на една жена
е мъж с неокосмени гърди,
малко потен
като цяло чист,
с не много къса
с не много дълга коса,
небрежен
и с брада
на най-малко три дни,
с избелели дънки
и дъх на малц,
едно към едно и половина на килограми
и по-висок,
определено по-висок от нея,
достатъчно умен, за да я боготвори
достатъчно красноречив, за да я ухажва
достатъчно забавен без да й разказва мръсни вицове-
даже не е необходимо да я забавлява,
важното е да чука
прилично вулгарен,
достатъчно циничен
малко мръсник, много луд
с белег на лявата вежда и на десния хълбок.
той няма да остане
той ще я завлече някъде за известно време
ще чука и ще лиже
и пак ще чука
и пак ще лиже
ще спи малко и ще я буди, за да я чука
ще яде всеки ден бъркани яйца с масло, малко lettuce и домати
и много, обилно много магданоз и бадеми,
за да чука още и още
и няма да мие чинии - ще ги изхвърля
той няма да пие бира, за да не му пада...
той също така няма да й остави бебе за спомен
ще я остави пред дома й.
а на нея й остава да си купи ново бельо
за под вмирисания му на цигари и пот и уиски и пушек
пуловер
и да мастурбира...

Жената на Мъжа

мечтата на един мъж
е курва със златен зъб
и жартиери
напарфюмирана
с изкуствени мигли
грим
обеци
светло розови пликчета
саламен дъх
високи токове
дълги чорапи с много малка
бримка от задната страна на левия,
малко пълничка,
малко пияна,
малко глупава и малко луда
която не разказва мръсни вицове
и има три пъпки на гърба си
и се преструва че харесва симфонична музика
и която ще остане седмица
ще мие съдовете и готви и чука и духа
ще почисти кухненския под
и няма да показва снимки на децата си
и да говори за нейния екс-съпруг или съпруг
или къде е учила или къде се е родила
или защо е влязла в затвора последния път
или в кого е влюбена,
само една седмица ще остане
само една седмица
ще свърши работата си и ще си иде
и никога няма да се върне
обратно
за тази обеца върху шкафчето.

Чарлз Буковски

моето садистично хоби

Садистичното ми хоби не може да ви учуди. Садистичното ми хоби не може да ви изненада. Садистичното ми хоби може само да ви накара да мислите….евентуално.

Не защото е необикновено, а защото е навсякъде и всяка една жена поне го е пробвала, а на някои мене-подобни им се е усладило и са си го осиновили за цял живот.

Хоби е занимание което ощастливява нетрайните моменти между две напивания. И дори ви кара да се чуствате добре. Дали ще се състои в това да гледате цветната кутия на телевизора целодневно-нощно, да сваляте порно от интернет или да помпате органите които все пак подлежат на уголемяване във фитнеса, това е действие което избирате защото ви доставя удоволствие – хоби.

Когато проверих в речника установих че хобито ми не е садистично. Това малко ме разочарова. Все пак садистично звучи някак по-добре от мазохистично…..май. Вероятно вицовете са виновни, там винаги садиста е пича който оцелява, а мазохиста е мухльото на който се смееш. Е, приятно ми е да се запознаем – аз съм мухльото!

” Мазохистьт изпитва сладострастие от физическото и моралното страдание; търси, предизвиква или си налага страдание (бичуване); той създава напълно изкуствени ситуации, в които ще бъде потискан, унижаван, изтезаван. Поведението му може да се тълкува като средство за измолване на прошка от изключително строг Свръх-Аз (морално съзнание)”

Не мога да повярвам, че лекарите учат по минимум 7 години за да стигнат до този извод, който да им помогне да ме разберат! Тук има нещо изначално сбъркано. Юпи! Поздравления „ей ме на” както се казва открили сте ме, заболи сте карфицата точно между насекоместите ми очи, разрез, дисекция, хербарий. И какво сега?

И ако може така леко да ми обясните как едновременно в мен има и строгата господарка ( „Свръх – аз”) и жертва. Вие сте хора на науката и вероятно трябва да ви се вярва. Че тогава аз съм истинско съкровище! Осъзнала съм от какво имам нужда и съм създала инструмента с който да го получа. Имам пълно щастие, при това зависещо изцяло от мен и ако утре хазяина ме изгони, гаджето ме зареже, блъсне ме каруца или уличен пес ми изгризе някой крайник аз пак ще съм ок. В онази болнична стаичка, бинтована, синя и вероятно воняща на нещо( не знам защо но така си представям болницата) аз ще си цъкна „on” на моята господарка и пак ще съм си напълно щастлива! Какъв късмет, каква благословия! Да вървят по дяволите всички религии за любов към ближния, просветление и войни за вяра! Видяхте ли сега мога и без вас! Така ви се пада! ( е те всичките ме обявиха за грешница така или иначе)

А лекарите започнаха да ме лекуват.

Не, не от каруцата или кучето, а от моята строга господарка. Казаха че това е болест. Че не съм била наред с главата. Ехооо, вие сте тези които ровите сума години по книгите само за да ме разберете- кой е лудия? Оставете ме, не преча на никой, аз просто съм щастлива!

А лекарите взеха и че ме излекуваха.

Не, не от каруцата или кучето, а от моята строга господарка. Казаха че вече съм била нормална. И какво от това?

Ох аз се отплеснах забравих да ви разкажа за моето садистично хоби, но сега ме мързи. Някой друг път.

4 ноември 2009 г.

аз не искам много

Аз не искам много. Аз не искам да познавам твоите приятели. Аз не питам кога излизаш с тях. Аз не искам да познавам майка ти. Аз не се опитвам да готвя по-добре от нея. Аз всъщност въобще не готвя. Аз не искам да излизам с теб. Аз не искам да ме виждат с теб. Аз не искам целия свят да знае че ти си с мен. Аз дори не искам да си с мен. Аз не искам да ми подаряваш цветя на рождения ми ден. Аз не искам дами подаряваш цветя. Аз не искам да ми казваш коя е тя. Аз не питам има ли тя. Аз не питам къде ходиш. Аз не питам с кого ходиш. Аз не питам кога ходиш. Аз не питам кога ще се обадиш. Аз не питам защо не си се обадил. Аз не искам да живея с теб. Аз не измислям имена на деца. Аз не искам да се завръщаш. Аз не искам да си отиваш. Аз не искам да си тук. Аз не искам да те няма.

Аз искам само времето ти. Аз искам да знам какво те прави нещастен. Аз искам твоите сълзи по рамото си. Защото можеш да запомниш, човека с който и се смял, но никога не забравяш човека с който си плакал.

вечните 6 човешки грешки

Шестте грешки на човека според Марк Тулий Цицерон

1. Заблудата, че личният напредък се постига чрез потъпкване на другите.

2. Склонността да се тревожим за неща, които не могат да бъдат променени или поправени.

3. Твърдението, че нещо е невъзможно, защото ние не сме способни да го направим.

4. Отказът да оставим настрана дребнавите си предпочитания.

5. Пренебрежението към развитието и усъвършенстването на духа и липсата на навика да четем и да учим.

6. Опитите да натрапваме на другите своите убеждения и своя начин на живот.

31 октомври 2009 г.

смехът се наказва

Смеха се наказва тези дни, не знам дали знаете. Страха се наказва с онази иронична усмивка която казва „О, милата, тя не знае още. Живота не я е смачкал. Всичко и е забавно.” Тази иронична усмивка аз ненавиждам. Тази иронична усмивка аз наказвам със смях – звучен, пълен, мазен, разливащ се.

Парадокса е че тези хора не можеш дори да ги намразиш, защото те не са зли, не ти мислят лошо, не завиждат на това, че можеш да се смееш, те само те подценяват за това че се смееш. Безсмислено е да обясняваш, това го разбрах. Не говоря само за смеха, безсмислено е да обясняваш себе си по принцип. Ако някой не е разбрал нещо, дори и да му го обясниш той не може да го почуства като своя истина докато живота сам не му го изсере на пътя.

Моят смях не е моето безпроблемие. Моят смях е моя игнор към моето проблемие. Don’t u dare to underestimate me for that. It takes a lot of strength.

30 октомври 2009 г.

блондинка, брюнетка и мъж

Три блондинки седят на брега на една река и се чудят как да минат на другия бряг. По едно време от реката изплувала златната рибка и проговорила с човешки глас:

- Здравейте, аз съм златната рибка и ще ви изпълня по едно желание!

Първата блондинка помислила, почесала се порусата главица и накрая казала:

- Ми аз искам да съм червенокоса!

Готово! Блондинката изведнъж се преобразила с червени коси, отишла в гората, събрала дърва, пострила си сал и прекосила реката.

- Аз искам да съм чернокоса пък! - провикнала се втората.

Готово! Втората блондинка също мигновено се преобразила в тъмнкоса мацка, отишла в гората, събрала дърва, построила си лодка и преминала реката.

- Ми то за мен какво остана...Не знам....Айде направи ме мъж. - казала третата разочарована.

Готово! Станала блондинката мъж и.....преминала по моста.

уникални идиотски надписи

29 октомври 2009 г.

to have and not to hold

To have and not to hold
So hot, yet so cold
My heart is in your hand
And yet you never stand
Close enough for me to have my way

To love but not to keep
To laugh, not to weep
Your eyes, they go right through
And yet you never do
Anything to make me want to stay

Chorus:

Like a moth to a flame
Only I am to blame
Ba ba da ba ba ba
What can I do?
Ba ba da ba ba ba
I go straight to you
Ba ba da ba ba ba
I've been told
You're to have, not to hold

To look but not to see
To kiss but never be
The object of your desire
I'm walking on a wire
And there's no one at all
To break my fall

(chorus)

You're to have, not to hold
You're to have, not to hold

(chorus)

You're to have, not to hold
You're to have, not to hold
You're to have, not to hold
To break my heart

последното писмо на Маркес

Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук.

Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.

Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!

Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си.

Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им...

Боже, ако имах едно късче живот... Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам.

Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта.

На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват! На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата. Научих толкова неща от вас, хората... Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят, че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон. Научих, че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръста на баща си, го пленява завинаги.

Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко, само когато трябва да му помогне да стане.

Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш. Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти.
Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка.
Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново.
Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш.

Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.

Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш.
Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш.

самотният

Самотният самотен е роден

Самотният е всъщност най-самотен

когато бъде споделен

да целунеш прасе

Днес една приятелка в така досадния и за съжаление аз съм пристрастена към него сайт Facebook е със статус даващ насоки как да избегнем свинския грип – а именно като не се целуваме с прасета. Звучи невинно, забавно и сладко – и тооооооооооолкова неизпълнимо.

След дълбок размисъл по темата ( една цигара време) стигнах до поредния си гениален извод ( да, да – знам, умря циганката дето ме хвалеше) – всички що годе умни и готини мацки, които мога да нарека пич страдат от особено желание за саморазрушение. То не винаги включва хвърляне от мостове, сгради, бесена на тавана и режене на вени, но почти винаги включва хвърляне в Прасе, бесене на достойнството и режене на всякаква разумна мисъл вън от мозъка. Вън, вън казах, чиба с една дума. Те не се разрушават директно, те обичат да се саморазрушават фино, като използват други за тази цел. Не е като да не знаят какво правят, напротив, те знаят най-добре, но разтварят ръце, крака и мазно целуват Прасето. Свинският грип е неизбежен. Той е навсякъде. Това е СПИН на умните мацки. От СПИН умират основно неинформираните африканци, които не си купуват бананите а ги берат. От свински грип умират жените, които не отглеждат прасета а си лягат с тях. И дори това не е най-лошото. Те се будят с тях! И цял ден мислят за тях! На това му викам аз аристократична болест.