5 ноември 2009 г.

Mъжът на Жената / Жената на Мъжа

Mъжът на Жената 

мечтата на една жена
 
е мъж с неокосмени гърди,
 
малко потен
 
като цяло чист,
 
с не много къса
 
с не много дълга коса,
 
небрежен
 
и с брада
 
на най-малко три дни,
 
с избелели дънки
 
и дъх на малц,
 
едно към едно и половина на килограми
 
и по-висок,
 
определено по-висок от нея,
 
достатъчно умен, за да я боготвори
 
достатъчно красноречив, за да я ухажва
 
достатъчно забавен без да й разказва мръсни вицове-
 
даже не е необходимо да я забавлява,
 
важното е да чука
 
прилично вулгарен,
 
достатъчно циничен
 
малко мръсник, много луд
 
с белег на лявата вежда и на десния хълбок.
 
той няма да остане
 
той ще я завлече някъде за известно време
 
ще чука и ще лиже
 
и пак ще чука
 
и пак ще лиже
 
ще спи малко и ще я буди, за да я чука
 
ще яде всеки ден бъркани яйца с масло, малко
lettuce и домати 
и много, обилно много магданоз и бадеми,
 
за да чука още и още
 
и няма да мие чинии - ще ги изхвърля
 
той няма да пие бира, за да не му пада...
 
той също така няма да й остави бебе за спомен
 
ще я остави пред дома й.
 
а на нея й остава да си купи ново бельо
 
за под вмирисания му на цигари и пот и уиски и пушек
 
пуловер
 
и да мастурбира...
 



Жената на Мъжа 

мечтата на един мъж 
е курва със златен зъб 
и жартиери 
напарфюмирана 
с изкуствени мигли 
грим 
обеци 
светло розови пликчета 
саламен дъх 
високи токове 
дълги чорапи с много малка 
бримка от задната страна на левия, 
малко пълничка, 
малко пияна, 
малко глупава и малко луда 
която не разказва мръсни вицове 
и има три пъпки на гърба си 
и се преструва че харесва симфонична музика 
и която ще остане седмица 
ще мие съдовете и готви и чука и духа 
ще почисти кухненския под 
и няма да показва снимки на децата си 
и да говори за нейния екс-съпруг или съпруг 
или къде е учила или къде се е родила 
или защо е влязла в затвора последния път 
или в кого е влюбена, 
само една седмица ще остане 
само една седмица 
ще свърши работата си и ще си иде 
и никога няма да се върне 
обратно 
за тази обеца върху шкафчето. 


Чарлз Буковски

Първия Български Бутон за споделяне

моето садистично хоби

Садистичното ми хоби не може да ви учуди. Садистичното ми хоби не може да ви изненада. Садистичното ми хоби може само да ви накара да мислите….евентуално.
Не защото е необикновено, а защото е навсякъде и всяка една жена поне го е пробвала, а на някои мене-подобни им се е усладило и са си го осиновили за цял живот.

Хоби е занимание което ощастливява нетрайните моменти между две напивания. И дори ви кара да се чуствате добре. Дали ще се състои в това да гледате цветната кутия на телевизора целодневно-нощно, да сваляте порно от интернет или да помпате органите които все пак подлежат на уголемяване във фитнеса, това е действие което избирате защото ви доставя удоволствие – хоби.
Когато проверих в речника установих че хобито ми не е садистично. Това малко ме разочарова. Все пак садистично звучи някак по-добре от мазохистично…..май. Вероятно вицовете са виновни, там винаги садиста е пича който оцелява, а мазохиста е мухльото на който се смееш. Е, приятно ми е да се запознаем – аз съм мухльото!

Мазохистьт изпитва сладострастие от физическото и моралното страдание; търси, предизвиква или си налага страдание (бичуване); той създава напълно изкуствени ситуации, в които ще бъде потискан, унижаван, изтезаван. Поведението му може да се тълкува като средство за измолване на прошка от изключително строг Свръх-Аз (морално съзнание)”

Не мога да повярвам, че лекарите учат по минимум 7 години за да стигнат до този извод, който да им помогне да ме разберат! Тук има нещо изначално сбъркано. Юпи! Поздравления „ей ме на” както се казва открили сте ме, заболи сте карфицата точно между насекоместите ми очи, разрез, дисекция, хербарий. И какво сега?

И ако може така леко да ми обясните как едновременно в мен има и строгата господарка ( „Свръх – аз”) и жертва. Вие сте хора на науката и вероятно трябва да ви се вярва. Че тогава аз съм истинско съкровище! Осъзнала съм от какво имам нужда и съм създала инструмента с който да го получа. Имам пълно щастие, при това зависещо изцяло от мен и ако утре хазяина ме изгони, гаджето ме зареже, блъсне ме каруца или уличен пес ми изгризе някой крайник аз пак ще съм ок. В онази болнична стаичка, бинтована, синя и вероятно воняща на нещо( не знам защо но така си представям болницата) аз ще си цъкна „on” на моята господарка и пак ще съм си напълно щастлива! Какъв късмет, каква благословия! Да вървят по дяволите всички религии за любов към ближния, просветление и войни за вяра! Видяхте ли сега мога и без вас! Така ви се пада! ( е те всичките ме обявиха за грешница така или иначе)

А лекарите започнаха да ме лекуват.

Не, не от каруцата или кучето, а от моята строга господарка. Казаха че това е болест. Че не съм била наред с главата. Ехооо, вие сте тези които ровите сума години по книгите само за да ме разберете- кой е лудия? Оставете ме, не преча на никой, аз просто съм щастлива!

А лекарите взеха и че ме излекуваха.

Не, не от каруцата или кучето, а от моята строга господарка. Казаха че вече съм била нормална. И какво от това?


Ох аз се отплеснах забравих да ви разкажа за моето садистично хоби, но сега ме мързи. Някой друг път.

Първия Български Бутон за споделяне

4 ноември 2009 г.

аз не искам много

Аз не искам много. Аз не искам да познавам твоите приятели. Аз не питам кога излизаш с тях. Аз не искам да познавам майка ти. Аз не се опитвам да готвя по-добре от нея. Аз всъщност въобще не готвя. Аз не искам да излизам с теб. Аз не искам да ме виждат с теб. Аз не искам целия свят да знае че ти си с мен. Аз дори не искам да си с мен. Аз не искам да ми подаряваш цветя на рождения ми ден. Аз не искам дами подаряваш цветя. Аз не искам да ми казваш коя е тя. Аз не питам има ли тя. Аз не питам къде ходиш. Аз не питам с кого ходиш. Аз не питам кога ходиш. Аз не питам кога ще се обадиш. Аз не питам защо не си се обадил. Аз не искам да живея с теб. Аз не измислям имена на деца. Аз не искам да се завръщаш. Аз не искам да си отиваш. Аз не искам да си тук. Аз не искам да те няма.

Аз искам само времето ти. Аз искам да знам какво те прави нещастен. Аз искам твоите сълзи по рамото си. Защото можеш да запомниш, човека с който и се смял, но никога не забравяш човека с който си плакал.

Първия Български Бутон за споделяне

вечните 6 човешки грешки


Шестте грешки на човека според  Марк Тулий Цицерон
1. Заблудата, че личният напредък се постига чрез потъпкване на другите.
2. Склонността да се тревожим за неща, които не могат да бъдат променени или поправени.
3. Твърдението, че нещо е невъзможно, защото ние не сме способни да го направим.
4. Отказът да оставим настрана дребнавите си предпочитания.
5. Пренебрежението към развитието и усъвършенстването на духа и липсата на навика да четем и да учим.
6. Опитите да натрапваме на другите своите убеждения и своя начин на живот.

Първия Български Бутон за споделяне