Mъжът на Жената / Жената на Мъжа

Mъжът на Жената 

мечтата на една жена 
е мъж с неокосмени гърди, 
малко потен 
като цяло чист, 
с не много къса 
с не много дълга коса, 
небрежен 
и с брада 
на най-малко три дни, 
с избелели дънки 
и дъх на малц, 
едно към едно и половина на килограми 
и по-висок, 
определено по-висок от нея, 
достатъчно умен, за да я боготвори 
достатъчно красноречив, за да я ухажва 
достатъчно забавен без да й разказва мръсни вицове- 
даже не е необходимо да я забавлява, 
важното е да чука 
прилично вулгарен, 
достатъчно циничен 
малко мръсник, много луд 
с белег на лявата вежда и на десния хълбок. 
той няма да остане 
той ще я завлече някъде за известно време 
ще чука и ще лиже 
и пак ще чука 
и пак ще лиже 
ще спи малко и ще я буди, за да я чука 
ще яде всеки ден бъркани яйца с масло, малко lettuce и домати 
и много, обилно много магданоз и бадеми, 
за да чука още и още 
и няма да мие чинии - ще ги изхвърля 
той няма да пие бира, за да не му пада... 
той също така няма да й остави бебе за спомен 
ще я остави пред дома й. 
а на нея й остава да си купи ново бельо 
за под вмирисания му на цигари и пот и уиски и пушек 
пуловер 
и да мастурбира... 

Жената на Мъжа 

мечтата на един мъж 

е курва със златен зъб 

и жартиери 

напарфюмирана 

с изкуствени мигли 

грим 

обеци 

светло розови пликчета 

саламен дъх 

високи токове 

дълги чорапи с много малка 

бримка от задната страна на левия, 

малко пълничка, 

малко пияна, 

малко глупава и малко луда 

която не разказва мръсни вицове 

и има три пъпки на гърба си 

и се преструва че харесва симфонична музика 

и която ще остане седмица 

ще мие съдовете и готви и чука и духа 

ще почисти кухненския под 

и няма да показва снимки на децата си 

и да говори за нейния екс-съпруг или съпруг 

или къде е учила или къде се е родила 

или защо е влязла в затвора последния път 

или в кого е влюбена, 

само една седмица ще остане 

само една седмица 

ще свърши работата си и ще си иде 

и никога няма да се върне 

обратно 

за тази обеца върху шкафчето. 

Чарлз Буковски

вечните 6 човешки грешки

Шестте грешки на човека според  Марк Тулий Цицерон

1. Заблудата, че личният напредък се постига чрез потъпкване на другите.

2. Склонността да се тревожим за неща, които не могат да бъдат променени или поправени.

3. Твърдението, че нещо е невъзможно, защото ние не сме способни да го направим.

4. Отказът да оставим настрана дребнавите си предпочитания.

5. Пренебрежението към развитието и усъвършенстването на духа и липсата на навика да четем и да учим.

6. Опитите да натрапваме на другите своите убеждения и своя начин на живот.

последното писмо на Маркес

Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук.

Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.

Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!

Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си.

Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им...

Боже, ако имах едно късче живот... Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам.

Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта.

На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват! На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата. Научих толкова неща от вас, хората... Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят, че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон. Научих, че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръста на баща си, го пленява завинаги.

Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко, само когато трябва да му помогне да стане.

Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш. Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти.
Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка.
Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново.
Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш.

Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.

Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш.
Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш.

писмо на чаплин до дъщеря му

Мое момиче,

Сега е нощ. Една коледна нощ. Всички невъоръжени войни в моята малка крепост заспаха. Не са будни нито брат ти, нито сестра ти. Дори майка ти вече спи. Едва не събудих заспалите птички, докато стигна до тази полусветла стая.

Толкова съм далеч от теб! Но нека ослепея, ако макар и за миг твоят портрет е изчезвал от очите ми. Той е тук - на масата, тук – до моето сърце. Но къде си ти? Там – в приказния Париж, танцуваш на величествената театрална сцена на Шан з`Елизе. Знам това, а сякаш в тихата нощ чувам стъпките ти, виждам очите ти да блестят като звезди в зимната тъмнина. Чух, че твоята роля в този празничен и светъл спектакъл е ролята на персийска красавица, пленена от хан Татар. Бъди красавица и танцувай. Бъди звезда и сияй. Но ако възторзите и благодарността на публиката те опиянят, ако ароматът на цветята, изпратени за теб, те замае, ти седни в един ъгъл, прочети писмото ми и се вслушай в гласа на своя баща.

Аз съм твоят баща, Жералдин!

Аз съм Чарли, Чарли Чаплин!

Знаеш ли колко нощи съм седял до твоето легло, за да ти разказвам приказки, когато ти беше малка – за Спящата красавица, за будния дракон в полето... А когато сънят идваше в старческите ми очи, аз му се надсмивах и казвах: „Върви си! Аз спя с мечтите на своята дъщеря!” Виждах тези мечти, Жералдин, виждах бъдещето ти, днешния ти ден! Виждах едно момиче да играе на сцената, една фея да танцува по небето. Чувах публиката да казва: „Виждате ли това момиче? То е дъщерята на стария шут. Помните ли как се казва – Чарли?”

Да! Аз съм Чарли! Аз съм старият шут!

Днес е твой ден. Танцувай! Аз танцувах в широк и окъсан панталон, а ти в копринена рокля на принцеса. Тези танци и шумът на аплодисментите ще те издигнат понякога в небесата.

Иди! Иди и там! Но се връщай на земята! И гледай живота на хората, живота на ония улични танцьорки в крайните квартали, които играят гладни и треперят от студ и беднотия. Аз бях като тях, Жералдин! В ония нощи, в ония приказни нощи, в които заспиваше с моите приказки, аз оставах буден. Гледах твоето лице, усещах ударите на сърцето ти и се питах: „Чарли! Нима това котенце ще те познае някога?” Ти не ме познаваш, Жералдин... Колкото и приказки да съм ти разказвал в ония далечни нощи, своята приказка аз никога не съм ти разказвал... А тя също е интересна... Приказка за един гладен шут, който танцуваше и пееше в бедните квартали на Лондон, а после ... събираше милостиня...Това е моята приказка!

Аз съм вкусил глада, зная какво значи да бъдеш без покрив! Нещо повече, аз съм изпитал унизителната болка на скитника шут, в чиито гърди бушува цял океан от гордост, а трябваше подхвърляните монети да го пресушават. Но въпреки всичко аз съм жив, а за живите обикновено малко се говори.

По-добре да говорим за теб!

След твоето име , Жералдин, е моето – Чаплин. С него повече от четиридесет години съм разсмивал хората на земята. Но аз съм плакал повече, отколкото те са се смели, Жералдин! В света, в който ти живееш, не съществуват само танци и музика!

В полунощ, когато излизаш от големия салон ти забрави богатите почитатели, но не забравяй да попиташ шофьора на таксито, който те отвежда у дома, за неговата жена... И ако е бремемнна, ако няма пари да купи дрешка на детето, ти сложи пари в ръката му. Казал съм в банката да изплащат тези твои разходи. Но за другите – ти трябва да изпращаш точната сметка! От време на време с метрото или с автобус разглеждай града, разхождай се.Гледай хората! И най-малкото по един път на ден казвай: „И аз съм една от тях!” Да! Ти си една от тях, моето момиче. Нещо повече! Изкуството, преди да даде на човека крила, за да излети във висините, обикновено му счупва краката. И когато дойде момент, в който ти почувстваш себе си над публиката, веднага напусни сцената! Иди с първото такси в околностите на Париж. Аз много добре ги познавам!... Там ще видиш много танцьорки като теб – даже по-красиви от теб, и по-горди от теб. От ослепителния блясък на прожекторите на твоя театър няма и следа! За тях прожектор е луната. Погледни, добре погледни! Не танцуват ли по-добре от теб? Признай си, моето момиче! Винаги има някой, който танцува по-добре! И знай – в семейството на Чарли никой не е бил толкова груб, за да може да ругае един файтонджия или да подиграе просяка, седнал край Сена...

Аз ще умра, но ти ще живееш... Искам ти никога да не живееш в бедност! Заедно с това писмо ти изпращам и един бял чек. Колкото искаш пиши на него. Но когато харчиш два франка, не забравяй да си кажеш, че третата монета не е твоя. Тя трябва да принадлежи на непознатия мъж, който се нуждае от един франк. А него ти лесно можеш да намериш. Поискаш ли да видиш тези непознати бедняци, ти можеш навсякъде да ги откриеш. Ако говоря с теб за пари, правя това, защото познавам измамната сила на тези дяволи... Знаеш ли, дълго време съм прекарал в цирка. И винаги съм се безпокоял за въжеиграчите. Но трябва да ти кажа една истина, мое момиче – хората падат по-лесно от твърдата земя, отколкото играчите от нестабилното въже. Може би някоя вечер блясъкът на най-скъпия диамант ще те измами. В същата тази вечер този диамант ще бъде твоето нестабилно въже и падането ти е сигурно. Може би един ден красивото лице на някой принц ще те измами. В същия ден ти ще бъдеш неопитен въжеиграч, а неопитните въжеиграчи винаги падат... Не продавай сърцето си за злато и накити. Защото най-големият диамант е Слънцето. За щастие той блести на лицето на всеки човек!

И когато някой ден се влюбиш в някой мъж, ти бъди цялата с него. На майка ти съм казал да ти пише за това. Тя по-добре познава любовта от мен, на нея по й приляга да ти говори за това...

Твоята работа е много трудна. Аз знам това. Тялото ти е покрито само с парче коприна. Заради изкуството може и гол да се появиш на сцената, но да се върнеш от там по-облечен и по-чист...

Но нищо друго и никой друг на този свят не заслужава да вижда даже и ноктите на краката на едно момиче. Голотата е болест на нашето време.

Аз съм стар и може би думите ми звучат смешно. Но според мен, твоето голо тяло трябва да принадлежи на този, който обича голата ти душа. Не е страшно, ако твоето убеждение за това е от преди десет години, от времето, което си отива. Не бой се – тези десет години няма да те състарят. Но както и да е, искам ти да бъдеш последният човек, който става поданик на острова на голите!...

Знам, че синове и бащи винаги са бивали във вечен двубой. С мене, с моите мисли воювай, мое момиче. Аз не обичам покорните деца. И преди да капнат сълзите от очите ми върху това писмо, искам да вярвам – тази вечер е Коледа, вечер на чудеса. Искам да стане чудо – ти наистина да си разбрала всичко, което искам да ти кажа.

Чарли е вече остарял, Жералдин! Рано или късно, вместо с бяла коприна за сцената, ти ще трябва да се облечеш в черно, за да дойдеш на моя гроб. Сега не искам да те безпокоя. Само от време на време се поглеждай в огледалото, там ще ме видиш. Кръвта ми тече в твоите вени. Искам даже тогава, когато в моите вени кръвта пресъхне, да не забравяш баща си – Чарли. Аз не бях ангел, но доколкото можах, се стремях да бъда човек. Опитай и ти.

Целувам те: Чарли

oriana fallaci

„Напредващата старост ми харесва. Забавлява ме. Глупаци са тези, които бягат от нея и за да избягат, си правят лифтинг, обличат се като юноши, лъжат за годините си….Старостта е прекрасна възраст. Още от младини вярвах, че съм свободна. Но не съм била. Притеснявах се за моето бъдеще, позволявах да ми влияят толкова много неща и хора и на практика не правех нищо друго, освен да се подчинявам…..В зрялата си възраст вярвах, че съм свободна. Но не бях. Все още се притеснявах за бъдещето си, оставях се да бъда убеждавана от неискрени разсъждения, боях се от последиците на своите избори…Днес вече не е страхувам. Неискрените разсъждения не ме убеждават в нищо, не се притеснявам за бъдещето си. И прочистена от празни желания, грешни химери, се чуствам толкова свободна, колкото никога през живота си. Свободата ми е пълна, абсолютна. Освен всичко старостта е прекрасна, защото на стари години разбираш това, което не си разбирал като млад. Някои го наричат мъдрост. Не знам дали съм мъдра. Понякога не вярвам, че е така. Но знам, че благодарение на този опит умът ми е станал по-добър, както е при хубавото червено вино.

Не ме плаши мисълта, че ще умра. Наистина. Аз не лъжа. Твърде горда съм, за да лъжа. Признавам ви напълно спокойно – вместо страх изпитвам някакъв вид меланхолия, съжаление, което накърнява предимно чуството ми за хумор. Да, съжалявам, че ще умра. И няма никога да забравя, това което ми каза преди много години Ана Маняни: „Мила Ориана, не е честно да умираме, след като сме се родили!”.

Страстно обичам живота, разбирате ли ме? Аз съм абсолютно сигурна, че животът е хубав, дори когато е лош, раждането е най-голямото чудо.

Със същата страст мразя смъртта. Ненавиждам я много по-силно, отколкото бих мразила човек, и изпитвам дълбоко отвращение към тези, които я издигат в култ. Фактът е, че макар да я познавам добре, не разбирам смъртта. Разбирам само, че е част от живота и че без разхищението смърт, няма да има живот.”

откъс от нейното завещание

мръсна хаванска трилогия

Педро Хуан Гутиерес

Мръсна хаванска трилогия

„Сега се уча да не вземам нищо на сериозно. Човек може да допусне хиляди малки грешки. Това не е важно. Но ако грешките са големи и тежат на съвестта му, единственото, което му остава е да не се взема на сериозно. Само така би могло да се избегне страданието. Продължителното страдание може да бъде смъртоносно.”

„Сексът не е за хора със скрупули. Сексът е обмяна на сокове, флуиди, слюнка, дъх и силни миризми, урина, семенна течност, лайна, пот, микроби, бактерии. Или не е. Ако е само нежност и небесна духовност, то тогава остава една стерилна пародия на това, което би могъл да бъде. Едно нищо.”

„Европейките са страшно сковани и ти дават хиляди възможности да им кажеш „не”. „ И да останеш доволен от стореното.”

„Имах нужда от малко ром, но нямаше как да намеря. Имах някакви пари, но нямаше какво да се купи. Легнах да спя.”

„Всички искат да ги гледат, да ги слушат под светлините на прожектора. И, ако е възможно, да ги купят, да ги наемат, да ги прелъстят. „Всички искат” ли написах? Хм, не е точно. Трябваше да сложа „Всички искаме да бъдем видени и чути.”

„Don’t complete. Play.”

„Ако имаш собствени идеи – дори да не са много на брой – трябва да знаеш, че ще срещаш постоянно мрачни лица, хора, които ще се опитват да ти се противопоставят, да те унижават.”

„Човек трябва да ревнува само това, което си заслужава. Това, което е истински важно, а не да се хаби да ревнува всичко. Но жените не мислят така.”

„Ако си прекарал първите 14 години от живота си като кротък и улегнал тип, който вярва на всичко, което му говорят, почти е невъзможно след това да се научиш да казваш „не”, „вървете по дяволите” и „оставете ме на мира”.

„Имах три възможности – да закоравея, да полудея или да се самоубия. Така че решението беше взето лесно – трябваше да закоравея.”

„Бяха едни съвсем отчаяни хора. А може би смели или глупави. Не знам. Подозирам, че смелостта и глупостта вървят ръка за ръка.”

„Бях изтощен. Търсенето на равновесие винаги ме изкарва от равновесие. Стремях се единствено към вътрешен мир.”

„Слушай единствено себе си. Отнема време, но си струва…Не че е по-добре или по-зле. Просто няма друг начин.”

„Да му еба майката! Всичко се решава с бутилка ром и разговор с някого – дали с жена, дали с Бог или с приятел…”

„Мен обаче никога не ме е интересувало хорското мнение. Всеки път, щом съм се съобразявал с него, или съм се преебавал, или съм се обърквал и накрая винаги се е налагало да зарежа всичко и да започна от начало.”

„Бяха му инжектирали дълбоко в мозъка илюзията, че има власт. Това е единственият начин да превърнеш хората в наемници: да ги убедиш, че са част от структурата на властта.”