секса като оръжие

"Романтиката е надценена. Мъжът и жената трябва да бъдат съучастници."

Каза той и ми подари букет от слънчогледи.

Женската логика е непонятна за половината популация на земното кълбо. Като например защо би предпочела да си да си даде последните пари за фризьор вместо за вечеря, защо би обикаляла 2 часа за да се върне и да си купи нещо кето е видяла в първия магазин в който е влязла и как би изчукала един пич защото е влюбена в друг.

За първите две твърдения има изписани два камиона книги, още толкова сайтове разискват екзестинциалните въпроси за козметичните проблеми на нежните създания. Виж за секса обаче говорят предимно мъжките издания, което за мен е енигма. Има жени които му се отдават и оставят течението да ги носи. Има жени които го използват като валута. На изчезване обаче са жените които съумяват да го овладеят като оръжие. Това не го пише никъде. Това се научава с цигара. Дали на фас пауза в офиса, дали посреднощ на компа четейки нечий статус, дали в поредното нощно заведение между две забивки или на обикновено кафе в събота сутрин. Жените правят различен секс. И да, има случаен секс но той е незначителен процент. Секса не е случаен, но много често мъжа е.

Да ме прощавате с всички ваши теории, че може да си къткаш неангажираща връзка докато намериш подходящия мъж, ама много да ме прощавате. Наскоро имах възможността да се убедя в обратното. В момента в който една жени реши че си ТЪРСИ ( неслучайно е с главни букви) в момента в който тя е решила сериозно да си намери наов мъж, сериозна като сърдечен удар, на челото и светва надпис, тя започва да мига като кола на аварийки, тя мирише на секс, тя гледа на кур, тя говори като мръсница...а понякога дори не го знае. Мъжете обаче го надушват както кучетата надушват разгонена кучка. В момента в който реших че трябва да приключа връзка, което нямах сили да направя пред вратата ми се изви опашка. Цветя, писма, обаждания романтика да си ебе майката. Хора които познавам от години, хора които никога не съм срещала, хора които не са имали смелост, хора които някога са се отказвали...не мога да го опиша наистина, не знам как но това се надушва, то извира от ушите дори. И така открих секса като оръжие.

Понякога разума казва неща които сърцето не може да изпълни. Но когато гордостта му се притече на помощ, е те тогава по-добре Бог да ти е на помощ също, на бързо набиране по възможност! Непонятната женска логика каза – изчукай един и ще забравиш друг. Гордостта каза да – имаш ли друг избор? Казват че любовта и войната си приличат и че тогава всичко е позволено. Но какво става когато на бойното поле изкараш оръжие което не си сигурен къде точно ще гръмне – дали ще ти спечели безапелационна победа, пирова победа или вражеска победа? Така става с аматьорите – първия път винаги е труден. Но в един филм казват „Срамът е като болката – разбираш че се случва само по веднъж”. Опасни връзки е филмът. Ирония, а?

Той ме попита какво правя в колата му посреднощ напът към неговия апартамент след като се е държал като лайно. Аз се усмихвах докато се молех земята под мен не да се отвори а направо да ме засмуче като онези гумички които отпушват кенефа и нямам никва идея как се казват. Мда, мога да позволя срама само веднъж иначе ще се хлъзна много надолу.

Аз му казах, u know, аз му казах – пич ще си намеря нов. Проблема на картоиграчите с чест е че дори блъфират с чест. Има хора които никога не им се е случвало и те са блажени. Има и хора като мен които нямат смелостта да поставят ултиматуми на другите, затова ги поставят на себе си. Бих искала да каже – „Недей”. Бих искала да потропа на вратата ми и да ме спре. Много бих искала. Но ако не се случи ще знам че не може да бъде моят гръб, не може да бъде моят съучатник, а двама страхливци на едно място не са добра комбинация по никакви вселенски закони.

А това всъщност е най-романтичното нещо на света. Какво по ясно-показва вярата че нещо прекрасно може да ти се случи от желанието да се съхраниш за него. Да избягаш преди да се самоунищожиш от безразличие е всъщност реакция на защитния механизъм срещу изхабяване на способносста да чустваш.

"Романтиката е надценена. Мъжът и жената трябва да бъдат съучастници."

Каза той и ми подари букет от слънчогледи.

кучето скача според тоягата

Кучето скача според тоягата казват старците, и мамка му, са прави.

Представете си манеж. Представете си дресьор. Представете си летва. То трябва да я прескочи. Преставете си бич провиснал от ръката в очакване на грешка. Децата от публиката пляскат неистово с ръце в очакване на скока, с такова вълнение, че дори върховете на пръстите им не могат да се допрат. Родителите се прозяват с досада, но все пак мятат по едно око за да видят „гениалния скок”. Барабаните бият и въздуха подскача на въже и блъска зрителите с карака за да привлече вниманието им към сцената. И..... Сега.... Ето.... Дресьора отива до летвата, взема я, и започва да налага собствения си гъз докато не изтръпне безучствен и той се просне на земята по очи от умора.

Ето това правим ние. Секса не е началото на връзка. Сексът не е връзка. И дори внезапната му липса не фиксира край, не означава че някога е имало връзка. Секса е ръкостискане между непознати. Секса е комплимент за добро утро. Секса казва „имаш готин задник”. Секса понякога ти прави кафе сутрин. Секса никога не казва „как си”.

Ако случайно сте изпуснали момента в който тази ситуация е станала факт, добре дошли в моя клуб, настанете се удобно, защото ще поседим доста.

Комплекса на „тъпата кифла”

Факт. Да, признавам си. Ей ме на. Аз не мога да съм тъпа кифла, разберете ме! Аз съм умна и съм успяла самостоятелно толкова пъти да се набутам между шамарите че някак е неприлично да вярвам в обещания, секс и очи. Не бих могла да си призная обратното, дори от това да зависи живота ми. Всичко е такова каквото изглежда, защото може да бъде само това, което иска да бъде. Не аз няма да му кажа че искам да съм с него. Помня какво значи мъж да е луд по мен, оооооо много добре помня. Не виждам такова нещо сега. Понякога губя достойнството си, но гордостта – никога. Може би някъде в разкованото му дюшеме една дървеница-емоция хрупа мъничко по мъничко с моето име, но това не е мой проблем. Ако имаш топки викаш шибаните фирми които ти преподковават пода. Ако такива фирми няма, запретваш ръкави, лееш течности от себе си и оправяш нещата сам. Ако нямаш топки стоиш и чакаш небето да ти прати ....ъъъъъ....какво точно, че не се сещам? Вълшебница? Надуваема кука? Superwoman? Боли ме ........ханша за тая ти драма пич, и тва дето го нямам и то ме боли!

Това което ме притеснява е, че се връщам, при това без да си го признавам. Аз не казвам „Ти си лайно, еби си майката!”, когато си тръгвам и не казвам „Ти си лайно, еби си майката!”, когато си тръгвам, защото не казах „Пич, аз съм прекрасна искам това и това и няма да се примиря с по-малко!”, когато дойдох. Защото в шита на връзките за една нощ, егоисти на всеки метър и студена борба за величие на всеки фронт, всяка емоция трябва да се пази и отглежда като кокиче през декември. Защото през декември няма кокичета.

Тренирана съм като партизанин- cold blooded, always smiling, независимо дали гражданската война между самотната ми мозъчна клетка и съсухрено нещо вляво взривява поредната атомна бомба. И ако в този момент нещо ме кара да чуствам – скачам с давата крака! Емоцията е по-важна от него. Емоцията е по-важна от това дали е умен, дали е забавен, дали му пука за мен. Емоцията, която ме кара да се връщам е по-важна от това какво ще си помисли за това че се връщам. Той ме кара да чуствам и това е прекрасно. И ако цената да чуствам е да го нямам – I’ve got the cash for that.

Когато той очаква да поставиш летва, ти я вземеш, самобичуваш се с нея и после му покажеш, че тя е счупена..... Ако бях казала – аз няма да бъда втора, вероятно щеше да ме уважава. Може би нямаше да бъда втора, за известно време поне. Възможно е дори да се влюби в достойната жена която знае цената си. Как да обясня че е детинско и прекрасно да се втурваш след хвърчило – that’s the sound of not caring. Аз скачам, без значение къде ще се приземя, защото усещането във въздуха е вълшебно! Може да е кратко, но е вълшебно. Вървенето не е за мен. А когато емоцията започне да се обвързва с него, сиреч, вече започва да ти пука какво говори и той, е тогава.......имаме проблем. Сериозен. Предстои дупка. Предстои хлътване. Не съм достигнала това съвършенство да не обвързвам емоцията с човек за повече от година. И когато чуваш грохота на задаващото се бедствие е добре да бягаш. Как се бяга с омекнали колена?

Като скочиш в друга дупка. Мъдрият не е този който различава добро от зло, а този който избира по-малката злина. Аз ще намеря моята по-малка злина до четвъртък. Този четвъртък. Моята по-малка злина ще казва „искам те”.

Някъде в нас има една прекрасна мила жена. Тя казва харесваш ми, когато харесва някой, тя казва обичам те, когато обича някой, тя казва искам те, когато иска някой, тя казва разкарай се когато я наранява някой. Тази прекрасна жена e възпитана. Тя винаги е прилично облечена, с подредени мисли, чуства и коси. Тя се старае да постъпва правилно.

Аз не съм тази жена.

Веднъж Ръката срещнала Окото... ... и бръкнала в него

Веднъж Ръката срещнала Окото... ... и бръкнала в него.
То пък се обидило и след това винаги я поглеждало лошо.
Ръката от своя страна му показвала средния си пръст.
Това още повече засегнало нещастното Око, и то решило да намери помощ. Обърнало се към Левия Крак.
Гледало го умолително, докато той не се смилил.
И издебнал Левият Крак Ръката, изчакал хладнокръвно да си покаже средния пръст, и го настъпил.
Затръшкала се Ръката от болка и ужас, разбрала че има заговор срещу нея, и решила да действа.
Първо убедила Десния Крак с жестове, и той ритнал брат си по кокалчето.
Започнало се голямо ритане и настъпване, и Ръката си помислила, че съюзът срещу нея е разбит.
Но Окото отишло при Другата ръка за помощ.
Тя го посъветвала да търси мирно разрешение, и понеже била пацифистка, се хванала за Врата и обявила, че няма да се пусне оттам, докато всички не се успокоят.
Вратът не бил никак доволен, и започнал да върти цялата Глава, докато Окото почти не изпаднало от мястото си.
Погледнало то към Другото Око, но то горкото от цялото това въртене се объркало и продължавало да се върти безспир.
И подало Окото молба до Мозъка за помощ.
Мозъкът обаче толкова му било писнало от глупости, че пуснал молбата в кошчето и игнорирал цялата бъркотия.
И всички се сбили не на шега.
10 дни нямало победител, и никой не можел да вземе надмощие.
А на единадесетия дошла Инжекцията.
И Гошо, горд притежател на всички тези крайници, го приели в лудницата.