моето садистично хоби

Садистичното ми хоби не може да ви учуди. Садистичното ми хоби не може да ви изненада. Садистичното ми хоби може само да ви накара да мислите….евентуално.

Не защото е необикновено, а защото е навсякъде и всяка една жена поне го е пробвала, а на някои мене-подобни им се е усладило и са си го осиновили за цял живот.

Хоби е занимание което ощастливява нетрайните моменти между две напивания. И дори ви кара да се чуствате добре. Дали ще се състои в това да гледате цветната кутия на телевизора целодневно-нощно, да сваляте порно от интернет или да помпате органите които все пак подлежат на уголемяване във фитнеса, това е действие което избирате защото ви доставя удоволствие – хоби.

Когато проверих в речника установих че хобито ми не е садистично. Това малко ме разочарова. Все пак садистично звучи някак по-добре от мазохистично…..май. Вероятно вицовете са виновни, там винаги садиста е пича който оцелява, а мазохиста е мухльото на който се смееш. Е, приятно ми е да се запознаем – аз съм мухльото!

” Мазохистьт изпитва сладострастие от физическото и моралното страдание; търси, предизвиква или си налага страдание (бичуване); той създава напълно изкуствени ситуации, в които ще бъде потискан, унижаван, изтезаван. Поведението му може да се тълкува като средство за измолване на прошка от изключително строг Свръх-Аз (морално съзнание)”

Не мога да повярвам, че лекарите учат по минимум 7 години за да стигнат до този извод, който да им помогне да ме разберат! Тук има нещо изначално сбъркано. Юпи! Поздравления „ей ме на” както се казва открили сте ме, заболи сте карфицата точно между насекоместите ми очи, разрез, дисекция, хербарий. И какво сега?

И ако може така леко да ми обясните как едновременно в мен има и строгата господарка ( „Свръх – аз”) и жертва. Вие сте хора на науката и вероятно трябва да ви се вярва. Че тогава аз съм истинско съкровище! Осъзнала съм от какво имам нужда и съм създала инструмента с който да го получа. Имам пълно щастие, при това зависещо изцяло от мен и ако утре хазяина ме изгони, гаджето ме зареже, блъсне ме каруца или уличен пес ми изгризе някой крайник аз пак ще съм ок. В онази болнична стаичка, бинтована, синя и вероятно воняща на нещо( не знам защо но така си представям болницата) аз ще си цъкна „on” на моята господарка и пак ще съм си напълно щастлива! Какъв късмет, каква благословия! Да вървят по дяволите всички религии за любов към ближния, просветление и войни за вяра! Видяхте ли сега мога и без вас! Така ви се пада! ( е те всичките ме обявиха за грешница така или иначе)

А лекарите започнаха да ме лекуват.

Не, не от каруцата или кучето, а от моята строга господарка. Казаха че това е болест. Че не съм била наред с главата. Ехооо, вие сте тези които ровите сума години по книгите само за да ме разберете- кой е лудия? Оставете ме, не преча на никой, аз просто съм щастлива!

А лекарите взеха и че ме излекуваха.

Не, не от каруцата или кучето, а от моята строга господарка. Казаха че вече съм била нормална. И какво от това?

Ох аз се отплеснах забравих да ви разкажа за моето садистично хоби, но сега ме мързи. Някой друг път.