кучето скача според тоягата

Кучето скача според тоягата казват старците, и мамка му, са прави.

Представете си манеж. Представете си дресьор. Представете си летва. То трябва да я прескочи. Преставете си бич провиснал от ръката в очакване на грешка. Децата от публиката пляскат неистово с ръце в очакване на скока, с такова вълнение, че дори върховете на пръстите им не могат да се допрат. Родителите се прозяват с досада, но все пак мятат по едно око за да видят „гениалния скок”. Барабаните бият и въздуха подскача на въже и блъска зрителите с карака за да привлече вниманието им към сцената. И..... Сега.... Ето.... Дресьора отива до летвата, взема я, и започва да налага собствения си гъз докато не изтръпне безучствен и той се просне на земята по очи от умора.

Ето това правим ние. Секса не е началото на връзка. Сексът не е връзка. И дори внезапната му липса не фиксира край, не означава че някога е имало връзка. Секса е ръкостискане между непознати. Секса е комплимент за добро утро. Секса казва „имаш готин задник”. Секса понякога ти прави кафе сутрин. Секса никога не казва „как си”.

Ако случайно сте изпуснали момента в който тази ситуация е станала факт, добре дошли в моя клуб, настанете се удобно, защото ще поседим доста.

Комплекса на „тъпата кифла”

Факт. Да, признавам си. Ей ме на. Аз не мога да съм тъпа кифла, разберете ме! Аз съм умна и съм успяла самостоятелно толкова пъти да се набутам между шамарите че някак е неприлично да вярвам в обещания, секс и очи. Не бих могла да си призная обратното, дори от това да зависи живота ми. Всичко е такова каквото изглежда, защото може да бъде само това, което иска да бъде. Не аз няма да му кажа че искам да съм с него. Помня какво значи мъж да е луд по мен, оооооо много добре помня. Не виждам такова нещо сега. Понякога губя достойнството си, но гордостта – никога. Може би някъде в разкованото му дюшеме една дървеница-емоция хрупа мъничко по мъничко с моето име, но това не е мой проблем. Ако имаш топки викаш шибаните фирми които ти преподковават пода. Ако такива фирми няма, запретваш ръкави, лееш течности от себе си и оправяш нещата сам. Ако нямаш топки стоиш и чакаш небето да ти прати ....ъъъъъ....какво точно, че не се сещам? Вълшебница? Надуваема кука? Superwoman? Боли ме ........ханша за тая ти драма пич, и тва дето го нямам и то ме боли!

Това което ме притеснява е, че се връщам, при това без да си го признавам. Аз не казвам „Ти си лайно, еби си майката!”, когато си тръгвам и не казвам „Ти си лайно, еби си майката!”, когато си тръгвам, защото не казах „Пич, аз съм прекрасна искам това и това и няма да се примиря с по-малко!”, когато дойдох. Защото в шита на връзките за една нощ, егоисти на всеки метър и студена борба за величие на всеки фронт, всяка емоция трябва да се пази и отглежда като кокиче през декември. Защото през декември няма кокичета.

Тренирана съм като партизанин- cold blooded, always smiling, независимо дали гражданската война между самотната ми мозъчна клетка и съсухрено нещо вляво взривява поредната атомна бомба. И ако в този момент нещо ме кара да чуствам – скачам с давата крака! Емоцията е по-важна от него. Емоцията е по-важна от това дали е умен, дали е забавен, дали му пука за мен. Емоцията, която ме кара да се връщам е по-важна от това какво ще си помисли за това че се връщам. Той ме кара да чуствам и това е прекрасно. И ако цената да чуствам е да го нямам – I’ve got the cash for that.

Когато той очаква да поставиш летва, ти я вземеш, самобичуваш се с нея и после му покажеш, че тя е счупена..... Ако бях казала – аз няма да бъда втора, вероятно щеше да ме уважава. Може би нямаше да бъда втора, за известно време поне. Възможно е дори да се влюби в достойната жена която знае цената си. Как да обясня че е детинско и прекрасно да се втурваш след хвърчило – that’s the sound of not caring. Аз скачам, без значение къде ще се приземя, защото усещането във въздуха е вълшебно! Може да е кратко, но е вълшебно. Вървенето не е за мен. А когато емоцията започне да се обвързва с него, сиреч, вече започва да ти пука какво говори и той, е тогава.......имаме проблем. Сериозен. Предстои дупка. Предстои хлътване. Не съм достигнала това съвършенство да не обвързвам емоцията с човек за повече от година. И когато чуваш грохота на задаващото се бедствие е добре да бягаш. Как се бяга с омекнали колена?

Като скочиш в друга дупка. Мъдрият не е този който различава добро от зло, а този който избира по-малката злина. Аз ще намеря моята по-малка злина до четвъртък. Този четвъртък. Моята по-малка злина ще казва „искам те”.

Някъде в нас има една прекрасна мила жена. Тя казва харесваш ми, когато харесва някой, тя казва обичам те, когато обича някой, тя казва искам те, когато иска някой, тя казва разкарай се когато я наранява някой. Тази прекрасна жена e възпитана. Тя винаги е прилично облечена, с подредени мисли, чуства и коси. Тя се старае да постъпва правилно.

Аз не съм тази жена.