where do we go now

стените

Ще те напсувам и ще се напия

Ще хвана лист ще нарисувам

Най-черното ти Ти

Ще го запратя към лицето ти с надсмешка

Готова стегната за път

Ще кажа че си безразлична грешка

И така всеки ти, всеки път.

Понякога стените са защита

Понакога стените са затвор

Понякога стените се издигат

Само да видиш кой би влязъл с взлом

24 – За мама и брака

24 първи път.

Съвременна ера, модерни времена, едно-друго. Какво си мислите, че не знам ли? Юху, Хюстън вика Земята! И аз живея на нея. Да ама не. „Има ли някой специален?” това взе да ме пита моята мила майка. ВСЕ ПО-ЧЕСТО! Обществото е различно, няма натиск, феминизма е постигната цел - следователно мъртва, половете са равни, съжителството и брака са синоними... Bulshit казвам аз на вашиите теории. Мама не и пука какво твърдят вестниците, жената си пита – има ли някой специален, сиреч аджеба мила ми пикло, кога ше се възпроизведеш?

Аз се опитвам да и обясня че всичко е наред и аз съм щастлива. Но когато жена задомила се на неособено ранните особено пък за онова време 38 години попита 24-годишна къде по дяволите и е акъла и защо се бави, може би си стурува a second thought. „Красива си, но помни – сега ти избираш, после теб ще те избират.” Помня аз, помня, ама полза от това никаква. Не е била дебела, ако това си мислите. Нито глупава. Нито и е липсвал талант-тя рисува като божество. Too picky? She said she had fun. Пътувала е, танцувала е, обличала се е fancy и е имала моите зелени очи и нейните червени коси. Тя не го е направила, защо юрка мен? Дали не е разбрала нещо с годините, което се научава след като го объркаш тотално?

24 втори път.

Тези дни един младеж (хахахха на моите младежи снимките от бала са им черно бели само да поясня) усилено се опитваше да проникне в панталоните ми. Пътят все пак минава през разговор в който той с дълбоката убеденост на учен-изследовател ми разясни какво искам, и как всичи жени искат да се оженят. Аз му обясних че не очаквам това. Ако бях станала, извадила метла от чантата си, бях я възседнала и отпрашила в непозната посока вероятно би бил по-малко учуден. Явно не само майките ни мислят така. А какво искам след след 5 години? Финансовата стабилност да отгледам дете сама. „Бременните жени не са сами. За тях винаги се грижи мъж.” Прозвуча красиво като детски въпрос. Предизвика в мен бурен смях, с моето странно хълцане в него. Не се замислих, този смях не идва от съждения, той е инстинкт. Когато някой се подхлъзне ти се смееш. Когато някой се опита да седне но издърпат стола из под задника му и той се просне на земята ти отново се смееш. Така се смях аз. А после се уплаших. Мисълта че някой би могъл да се погрижи за мен явно е абсурдна. How pathetic is that?

Не бе, ебавам се. Просто обикновено съм идиота-приятел, жената-пич в мъжка компания, тая която разчиства стая за секс във вилата, тая която сваля мацките а на сутринта е оставила хавлии за тях. Или пък е оставила мръсни хавлии за тях за да се хилим после с изродите дето са ги наебали. Аз съм „Барабар Петко с мъжете ако ме разбирате”. Пия с тях, пуша с тях, цинична съм с тях и ги виждам когато не се преструват. Затова не очаквам нищо от тях. По стечение на обстоятелствата винаги избирам счупени мъже, с некрасиво минало и непроменливо настояще. „хванали къра” Познавам приятелите им, и жените, и любовниците и курвите им. Понякога за съжаление и децата им. Как да ги обичам щом ги разбирам?

Брака не означава нищо. Съжалявам мили дами, не съм предател, просто изживях тази детска мечта с която промиват мозъците ни. Явно има причина любимата ми приказка да е била тази за малката русалка- тя никога не се жени, но пък се превръща в пяна по свой избор и е вечна. За принца и нормалната девойка нищо не казват – те са си женени и до ден днешен- не ги ли виждате по улиците?

Аз много исках да се оженя. Ама много. Мислех си че той не ме обича толкова много щом не иска. Той взе че поиска. Упс! Сватба нямаше, но не това искам да кажа, случиха ни се тооооооооооооооооооооолкова много неща които не се случват на двойки за цял живот. Че понякога и за два. Но аз знам че той е до мен. Минало-свършено, пито-платено, лошото трябва да се забрави-нямаме дете което да ни свързва, общото е това което сме си дали и това което сме пожертвали. Когато се разболях и в 2 посреднощ имах нужда да вляза в болница той беше този на който трябваха 10 минути за да е с колата пред вкъщи. Когато ме нападнаха и треперех в истерия настоящият неопределен индивид си изключи телефона, той се погрижи за мен. Той не е „моят бивш съпруг”, той не ми дължи нищо, но аз знам че той е там. Подписа не е инжекция която влива във вените 20 % отговорност, 60% вярност и още 20% любов за всеки случай. Ако той не е там за теб никой съдия на света не може да го принуди.

Защо тогава хората които са ни най близки, тези които са ни създали искат да се женим?

Скитниците винаги са били сами. Те откриват непознатото не винаги за да го облагородят. Те понякога го откриват за да го открият. Това е прекрасно по онзи мазохистичен начин за който една възрастна жена веднъж ми каза „Това което жените можем да си причиним никой мъж не би успял дори и да опитва.” Това винаги носи болка. Понякога носи и оргазъм, такъв какъвто би изпитала фригидна жена събудила се мъж в следващия си живот. Понякога не носи оргазъм. Може би моята мама знае това. Може би тя иска да ме завърже на земята за да не пострадам. Може би защото и тя е скитала дълго?

24 трети път.

Продадено.

Да ама не.