латински

 

Adversa magnos probat - Нещастието изпробва великите - Плиний

Castigo te non quod odio habeam, sed quod amem - Наказвам те не защото те мразя, а защото те обичам - латинска

Certum quia impossibile est - Истинско е, защото е невъзможно - латинска

Consilio melius vincas, quam iracundia - С разум се побеждава по-лесно, отколкото с гняв - Публилий Сир

Curae leves loquuntur, ingentes stupent - Малките неща говорят, големите - мълчат - Сенека

Desperatio aut militem facit aut monachum - Отчаянието прави човека или войник, или монах - латинска

Facta probantur, iura deducuntur - Фактите се доказват, правата се извличат - латинска

Fidem qui perdit, perdere ultra nil potest - Който е загубил доверие, нищо повече не може да загуби - Публилий Сир

Gutta cavat lapidem non vi sed saepe cadendo - Капката дълбае камъка не със силата си, а с постоянното си падане - Овидий

Hosti pectus, cor amico - На враг - гърди, на приятел - сърце - латинска

Maiores pennae nido - Криле, по-големи от гнездото
За амбиции, по-големи от възможностите - Хораций

Neminem pecunia divitem facit - Никого парите не са направили богат - латинска

Nihil aliud est ebrietas quam voluntaria insania - Пиянството не е нищо друго, освен доброволна лудост - латинска

Nimis alit flammam, grandior aura necat - Тихият вятър храни пламъка, силният го задушава - латинска

Non bonus est ulli, qui malus ipse sibi - За никого не е добър, който не е добър за себе си - латинска

Nulla dies sine linea - Нито ден без черта (т.е. без работа)
Според Плинис Стари, знаменитият древногръцки художник Апелес имал навик, колкото и да е зает, да не пропуска ден, без да направи поне една черта, без да работи

Nullum sine auctoramento malum est - Никоя злина не остава незаплатена - Сенека

Nusquam est qui ubique est - Който е навсякъде, не е никъде - Сенека

Omnes vulnerat, ultima necat - Всички (удари на часовника) раняват, последният убива
Старинен надпис на циферблата на куловите часовници

Omnia mea mecum porto - Всичко свое нося със себе си
Цицерон преписва тези думи на Биант, един от легендарните седем древни мъдреци. Когато родният му град бил превзет от неприятели, жителите му го напускали, носейки със себе си каквото могат. Само Биант не носел нищо. На въпроса на своите съграждани той отговорил с горната фраза, имайки предвид това, че само духовното богатство трябва да се пази. Приписва се и на философите Стилпон и Симонид Кеоски
- Биант

Omnia mutantur, nihil interit - Всичко се променя, нищо не изчезва - Овидий

Probitas laudatur et alget - Почтеността я хвалят, но самата тя страда - латинска

Qui bene amat, bene castigat - Който обича добре, добре наказва- латинска

Qui nescit dissimulare, nescit regnare - Който не знае да се преструва, не знае да управлява - Луй IX

Res sacra miser - Нещастният (човек) е свещено нещо - Сенека

Si vinceris, vinciris - Ако си победен - окован си - латинска

Sic transit gloria mundi - Така преминава световната слава
С тези думи се обръщали към бъдещия папа при избирането му, като изгаряли парче плат, за да покажат преходността на славата.
- Плиний

Timeo hominem unuis libri - Боя се от човек на една книга
Изразът има двоен смисъл: човек, който е прочел само една книга и я познава добре, е опасен противник; или е ограничен
- Тома Аквински

Trahit sua quemque voluptas - Всеки е в плен на собствената си страст - Вергилий

Variam semper dant otia mentem - Безделието винаги поражда променливи мисли - Лукан

Vulgare amici nomen, sed rara est fides - Името "приятел" се среща често, но приятелската вярност е рядка
- Федър

източник : innervision.hit.bg