миграцията на сешoарите

И сешоарите мигрират. Но като говоря за това моля ви не си мислете за птици, така няма да хванете идеята ми. Те стоят в чантичката за „бързо реагиране”. Там няма да намерите бинт, йод или лепенки, там има чисто бельо, чифт чорапи, четка за зъби, паста за зъби, почистващ грима лосион, шампоан и...сешоар. Защо точно сешоар ли? Защото все още има ужасно много мъже които отказват да „пият нещо синьо” и новата прическа на Дейвид Бекъм не ги вълнува – с една дума- мразят модерната метро сексуалност, с две думи – Слава Богу! Тоест нямат сешуарв дома си. Много е досадно мъжът да прекарва повече време в грижа за себе си от колкото мен. И предизвикват едно тревожно будене нощем у мен когато с плавно и почти невидимо движение ( тъмно е все пак) проверявам да не би за последните два часа на краката ми да са поникнали едно две косъмчета повече от неговите. Как да отида на козметичка за да отстраня растителността си когато знам че той има час утре. За бога тази жена все едно гледа порно на забавен каданс – мноооооооого баааааавно поооооооорно. Аз-той, аз-той....

Но да се върнем на сешоарите и тяхната миграция. И чантичката за бързо реагиране. Въобще тя съществува благодарение не идиота който е измислил че е по-забавно жените да не знаят дали си имат гадже. Ок, секса е готин. В това се изчерпва съществуването на понятието „нас”. И когато отидеш у тях не знаеш дали да оставиш всичките тези неща там, а те са ти нужни, защото спящата красавица съществува само в приказките да ви просветля-не се будим със свеж дъх, грима не изчезва от лицето ни с магическа пръчка през нощта (само се размазва с нея..е зависи от пръчката де) и след дискотека косата смърди, на какво точно ще спестя, сещате се, били сте там. Да ги оставя ли? Или не? Понякога пробваш дипломатично да „забравиш” нещо за да видиш как ще реагира. НЯМА, няма, повтарям НЯМА по неудобна ситуация от тази не знам-дали-ми-е-гадже да ти каже скъпа, мисля че си забравила нещо тук и да ти връчи......пастата ти за зъби......която почти е изразходвал. В този жест има подтекст който крещи като гладен циганин „НАТРАПНИЦА! НАТРАПНИЦА на хоризонта” чустваш се така все едно си препикал нечия чужда оградка.

Или другия вариант – трае си, не ти казва нищо. И ти решаваш-всичко е ок, колко луда съм била да си мисля това „той не е такъв”. Да бе! И когато спре да ти се обажда и изчезне за два месеца пробвай да си вземеш шибания сешоар ако можеш! Няма значение колко е струвал, колко се грижи за косата или колко си го обичаш-забра ви го – мигрирал е.

И другото което не мога да разбера-какво правят мъжете с тези неща които остават от мацките след като ги разкарат? Изхвърлят ги? Ехоооо ние си обичаме тези неща! Ако ги използват? О Боже дано ги изхвърлят, другото е дори по гадно!

И всичко това, защото съществува един тип, онзи, същия не-знам-дали-си-ми-гадже. Колко по – лесно беше в детската градина-тупваш го по рамото и го попиташ иска ли да сте гаджета-имаш отговор на мига, а не чакаш да спре да звъни.

Ако просто пращаха един смс да информират? Какво толкова? Ще им го платя, струва по-малко от един сешоар все пак.