спокойна

„Не ми харесваш. Прекалено си спокойна.”

Това може да го каже само един луд човек. И само друг такъв безподобно луд може да разбере какво има предвид първия. Аз съм Втория.

Когато човек чуства той е хаотичен, говори със статуи, пее вървейки по тротоара, плаче вървейки по тротоара, смее се вървейки по тротоара, целува внезапно, удря шамари внезапно, хвърля обувките с 12см токчета когато се напие и спи спокойно след това.

Аз се усмихвам и не мога да спя.

Крайностите са присъщи на търсещия. Спокойствието е наказанието на силния. Да можеш да понесеш себе си без да си отидеш- ето за това се искат топки, от онези, големите. А аз съм само жена, и моите топки са така пристегнати, че са се запътили към гърлото, но са спрели около мишниците. Понякога съм магьосница – протягам високо ръце и топките изчезват, понякога готвя и торбите с провизии провисват ръцете ми, тогава топките са там където трябва за да ме нарекат жена.

Аз се усмихвам и не мога да спя.

„Не ми харесваш. Прекалено си спокойна”

Само един луд човек може да разпознае усмивката като проблем. И само друг такъв безподобно луд може да разбере какво има предвид първия. Аз съм Втория.