комплексарка

Нарекоха ме комплексарка! Мен! Представяш ли си? Мен? И понеже в този момент разговора с въпросният индивид приключи защото си тръгнах. (Нищо че не бях много наясно къде съм и малко се полутах из улицита, поне нямаше бездомни песове) сега не мога да му обясня че не съм комплексарка.

За да бъда максимално точна бях определена като злобна, комплексарка и луда.... За луда съм съгласна, тук виж имаме консенсус. Ако си нормален в днешно време трябва да се заключиш вкъщи да не гледаш телевизия и да си отглеждаш всичко което поемаш сам. Отровата е навсякъде, от праха "който струва три пъти по малко и пере три пъти по-добре" до невероятните пилешки бутчета заради които горкото пиле е отгледано със 7 такива. За хората, какво да кажа... че те такива има ли? Но на темата, злобна? Какзво значи злобна?

Аз не завиждам на никой, уважавам правото на хората да правят каквото сметнат за добре и моето право да ги коментирам както сметна за добре. Не казвам на никой как да живее, не разбирам? Не-злобните хора не се ядосват ли? Че те тогава не трябва да се наричат не-злобни а "изчезнали".... защото, слънчице мило ненагледничко - е те такова чудо няма!

А що се отнася до комплексирана, какво да кажа за Бога? Как се измерва не-комплексираността? Как разбираш че един човек е пич и няма комплекси? Като не те тормози с тях. А ако дори не можеш да кажеш какъв е комплекса е най-добре да спреш да се гледаш в огледалото и да се присетиш - ехооооо за мен говорехме, кретен!

Та, мили куровидни идиоти, това че някоя жена има смелостта да си признае че е нещастна вместо да държи лице за пред "хората" не е комплекс, нарича се честност. Знам че това е дума която е изчезнала от вашите речници. Не водя война за нея, не ми дреме на какъв хал сте, само не ми ебавайте стабилното положение което съм си построила сама.