неприличните връзки

Била съм любовница, живях като съпруга, щях да се оженя ако не си бях събрала багажа месец преди бележитото събитие. Изневерявала съм и са ми изневерявали. Била съм лъгана, докарвала съм мъже до безумие и до пълно безразличие. Обиколих целия диапазон на емоции и събития. Седя и се чудя какво още може да ми се случи, мисля, мисля и не се сещам за нищо.

И сега си мисля че нищо няма значение. Когато се спънеш във всичко това достатъчно рано разбираш колко малко неща всъщност имат значение в отношенията и колко повече емоция има в най-неразбираемите и неприлични връзки. Защото нещата за които се твърди че „градят” това нещо наречено „заедно” всъщност имат за цел да покажат на околните какво се случва. На кой по дяволите му дреме за околните? На мен – не. Аз искам само да чуствам. А да-това е другия проблем. Нищо никога вече не е толкова силно чуство – не плачеш толкова много, подминаваш далеч повече неща с безразличие, не правиш малките неща, не се раздаваш до безобразие, не правиш глупости... това хората наричат зрял човек.

Обаче аз хванах друг път. Мисля си че ако запазиш това здравословно безразличие и в същото време уловиш всеки момент в който чустваш и правиш каквото и да е нужно за да се повтаря до безобразие каквото и да коства това, и каквото и определение да носи, тогава си открил „важните неща” които не „градят” щастие а го карат да се случва.

Освен това важно откритие днес направих и още едно – не питайте мъже които познавате от скоро дали могат да серат и пикаят едновременно. Не мисля че им действа много възбуждащо.