смехът се наказва

Смеха се наказва тези дни, не знам дали знаете. Страха се наказва с онази иронична усмивка която казва „О, милата, тя не знае още. Живота не я е смачкал. Всичко и е забавно.” Тази иронична усмивка аз ненавиждам. Тази иронична усмивка аз наказвам със смях – звучен, пълен, мазен, разливащ се.

Парадокса е че тези хора не можеш дори да ги намразиш, защото те не са зли, не ти мислят лошо, не завиждат на това, че можеш да се смееш, те само те подценяват за това че се смееш. Безсмислено е да обясняваш, това го разбрах. Не говоря само за смеха, безсмислено е да обясняваш себе си по принцип. Ако някой не е разбрал нещо, дори и да му го обясниш той не може да го почуства като своя истина докато живота сам не му го изсере на пътя.

Моят смях не е моето безпроблемие. Моят смях е моя игнор към моето проблемие. Don’t u dare to underestimate me for that. It takes a lot of strength.