29 октомври 2009 г.

да целунеш прасе

Днес една приятелка в така досадния и за съжаление аз съм пристрастена към него сайт Facebook е със статус даващ насоки как да избегнем свинския грип – а именно като не се целуваме с прасета. Звучи невинно, забавно и сладко – и тооооооооооолкова неизпълнимо.


След дълбок размисъл по темата ( една цигара време) стигнах до поредния си гениален извод ( да, да – знам, умря циганката дето ме хвалеше) – всички що годе умни и готини мацки, които мога да нарека пич страдат от особено желание за саморазрушение. То не винаги включва хвърляне от мостове, сгради, бесена на тавана и режене на вени, но почти винаги включва хвърляне в Прасе, бесене на достойнството и режене на всякаква разумна мисъл вън от мозъка. Вън, вън казах, чиба с една дума. Те не се разрушават директно, те обичат да се саморазрушават фино, като използват други за тази цел. Не е като да не знаят какво правят, напротив, те знаят най-добре, но разтварят ръце, крака и мазно целуват Прасето. Свинският грип е неизбежен. Той е навсякъде. Това е СПИН на умните мацки. От СПИН умират основно неинформираните африканци, които не си купуват бананите а ги берат. От свински грип умират жените, които не отглеждат прасета а си лягат с тях. И дори това не е най-лошото. Те се будят с тях! И цял ден мислят за тях! На това му викам аз аристократична болест.

Първия Български Бутон за споделяне

Няма коментари:

Публикуване на коментар