limits

Ако делиш тялото си с някого, но не делиш света си с него и някак той все се изплъзва от мястото където желаеш да го отведеш имаш няколко избора. Те не ме интересуват. Защото аз препоръчвам само един – Let him go.

Ако той изисква свобода – дай му я. Късай себе си, но му я дай. Ще дойде момент в който ще разбереш че си достигнала своите граници. Че зад тях полето е празно и само няколко бурена никак не срамежливо накланят към теб плешивите си листа. Ще те е страх. Push your limits. Продължи. Дай още, остави го да върви където иска, остави го да следва себе си, просто бъди там когато има нужда от теб. Това няма да те направи особено щастлива. Той ще идва и ще си отива. Ти ще виждаш празна земя и ще трябва да продължаваш. Счупи границите си, когато мислиш че не можеш повече продължи още малко. Когато мислиш, че се разпадаш, подхвърли още някое парче от себе си на кучетата. Няма да си щастлива. Но върви.

Ако вървиш достатъчно дълго той може да се върне при теб, по неговия начин, по твоя начин или по вашия начин. „Всяко щастливо семейство си прилича, всяко нещастно семейство е нещастна по своему”. Не знам, и честно казано не ме интересува.

Ако вървиш достатъчно дълго той може и да не се върне при теб. Тук няма негов начин, тук няма твой начин, тук няма „нас”. Има теб. Ако си умна може и да си щастлива. Защото ако търсиш щастието вън от себе си обречена да скиташ вечно. А той е вън от теб, той не може да те направи пълноценна ако не си била такава преди да го срещнеш. Learn your lesson. Live your lesson. Then do it again. Ценното не е дали се е върнал или не, а дали през цялото време докато си се стремила към него си успяла да се натъкнеш на себе си. Ти разшири границите си, помниш ли? Крачка по крачка, плати си за всяка една от тях. Но сега го притежаваш. Знаеш колко по-далеч си можела да стигнеш, знаеш колко неща които никога н е си предполагала че можеш да направиш са изригнали от теб и просто…си ги направила. Ако можеш да стигнеш до тук в опита си да стигнеш него, до къде можеш да стигнеш в опита си да търсиш себе си? Той ти е ценен до толкова до колкото извади огледало и го обърна към теб, за да видиш колко много земя имаш за която никога не си знаела, и колко много остава да покориш, за да намериш щастието в себе си.

Огледало, пък макар и закачено на гърба му.

Push your limits, then you’ll know there are no limits.