21 август 2009 г.

щастието струва 200лв.

Да, моите съболезнования, имам за цел да опровергая така удобната и ужасно непрактична мисъл, която крепи жалките ни надежди за по-хубав живот – че най-хубавите неща в живота са безплатни. О, я стига! В кой век живеете? В коя пещера?
Пробвайте да не си платите тока, телефона, водата.. Пробвайте да не си платите паркинга дори. Санкцията няма да закъснее. Тогава защо така упорито продължавате да вярвате. Няма по-хубаво нещо в живота от това да се чустваш щастлив и ако това струва пари тогава би трябвало сами да развенчаете успокоителния мит. Помислете за момента в който сте владеели света, така да се каже, защото на практика вие не сте владели никога нищо повече освен собствените си задници. И то не винаги. И така, не може този момент да не ви е коствал някакъв брой финикийски знаци. 5? 10? 100? Знам че се напъвате да се сетите за най-евтината вечер за да ме опровергаете. И така да е - това са пари отново. Значи не можете!
Аз установих че моето щастие струва 200 лв. Същото това щастие се опитах да го купя преди година за 100 пъти повече. Буквално. Не успях. Така разбрах че щастието винаги и задължително има цена, но понякога е доста по-ниска от тази която си готов да дадеш. Къде е тайната да разбереш колко точно ли? Еба ли му майката?!

Първия Български Бутон за споделяне

Няма коментари:

Публикуване на коментар