тя

Аз карах. Тя стоеше на седалката до мен. Ако някой ни погледнеше щеше да помисли че сме луди. Аз се усмихвах. Тя плачеше. Звучеше разкошна песен. Тя се разстилаше наоколо и бавно се преливаше в листа. Листата на дърветата около нас. Аз не я успокоих. Знаех че няма нужда. Тя беше мълчаливо благодарна за това. Ние бяхме щастливи. И го знаехме. Песента свърши.