Знаех си, знаех си аз че има някое логично обяснение за всичко което правя. Така де, не съм най-нормалната на света. Някак не успявам да си избирам нормални мъже. Особена забележителна черта е, те да не се вълнуват особено от мен, разликата във възрастта драстично расте и е до известна степен притеснително когато кажа на приятелките си че съм влюбена а те ме питат „В какво този път”. Снощи една моя любима Дуполина ми прати в скайп „да бе верно, как все си ги избираш такива стари, с проблеми, пред развод, разведени или с психични отклонения…” Това беше предшествано от разказа за първото ми гадже което си хванах когато отидох в гимназията. От цялото училище моята скромна личност тръгна с……охраната.
Но открих аз своето оправдание и ще мога да ги накарам да спрат да ми навират носа грешките все едно съм се изсрала на площада – унгарски учени са провели редица изследвания от които са стигнали до извода, че жените избират мъже които приличат на бащите им. Така тези мили хорица доказали, че има някакво явление „импринтинг” – механизъм, при който образи се запечатват в съзнанието по време на ранно детство или критичен период и остават трайно в съзнанието. Ей – го на ! Тати остарява и затова границата се вдига. А пък критични моменти – дал Господ, аз критическата още в 4ти клас я изкарах. Аре сега чиба и не ме занимавайте с глупости повече.
Няма коментари:
Публикуване на коментар