няма време

Не искам да си говоря с кретени, които не могат да разберат колко е важно за мен да бъда щастлива. Разни човечета са се заровили зад огромните си бюра и се борят за още 4 см кабинет все едно от това обема на въздух ще им се разшири до толкова че ще могат да го вдигнат отново. Изгубена кауза е това, казвам ви. Тези хора не разбират нищо ако не им в говоря в числа. А аз с тези неща не съм добра - никога не знам колко пари имам в себе си, колко сметки съм платила и колко още имам да плащам и защо да вържеш двата края е толкова важно. Не разбирам също така мястото на запетайките и кому е нужно успоредното паркиране. След това излияние онези очилатковци са забегнали. Защото аз съм тяхната Загуба на Време. За мен те не се такива. Аз се забавлявам, винаги...е добре де поне опитвам.

Това е моето изконно правило което не подлежи на обяснение освен ако животът ти някак не се е завъртял така че да ти го докаже. Може и да ви се е случило, може и да не е, общо взето все ми е тая, имам нужда да го разкажа.

Няма време! Ама наистина няма, и то не за работа, фризьор, среща или сватба, няма време до утре. Всичко е толкова подредено, днес дори си има машинки които подреждат времето ни - мамка му аз не искам моето време да е подредено. Искам да правя това което почуствам че искам да правя. Кога за последно сте решавали че искате да пътувате два часа преди да тръгнете? Знаете ли какво означава усещането на желание да се просмуче във всяка фибра на замрялото ви тяло и да ви направи свой щастлив роб? До толкова че да не можете да мислите за друго а да се гмурнете в океана на своите спонтанни страсти? Като пръдня, която стои залепнала на задника ви и не моли, тя просто изисква да я изпърдите мощно и звучно? Утре сте на работа? Fuck off! Разболейте се, „уморете бабата” или просто не казвайте нищо. Знаете ли от сутринта къде ще вечеряте? Това не е ли най-скучното нещо на света? Не може ли в 8 без 5 да решите да си купите шибан калоричен сандвич или ябълка и да отидете да го изядете на някоя полянка вместо да изпълните резервацията която сте направили преди една седмица? Хора как живеете с всички тези планове и графици? Кога сте оставили време да ви се случва Живота и да усетите колко е хубаво да желаете?

Този свят се е побъркал. Мен нещо не ме кефи култа към еднаквите на цвят чорапи. Майната му на перфектния сервиз, на верните преценки и рамките за картини – подпрете ги на пода обуйте си маратонките и излезте навън. Може да ви се случи нещо ужасно хубаво. Само ако сте готови да не го отхвърлите защото е грешно. Грешно е това което не ви прави щастливи, всичко останало е само прекрасно.