3 август 2009 г.

късите панталонки и трафика

Познайте какво, спират го! Трафика разбира се! хахах Бях забравила, но ето че днес се присетих отново.

Стари, млади, в лъскави коли, в баничарки, на велосипеди, еби му майката - всички са се разгонили много яко. Няма птички няма пчелички-опъват палатката и това е.
Не съм полудяла по себе си и не се cелувам в огледалото когато мина, но съм висока, кльощава и руса. Добавете токчета и къси панталонки и ще разберете за какво говоря. Аз съм безсмъртна! Мога да пресека независимо колко коли са дали газ- те спират! Аз си стоя кротко на тротоара и чакам да отмине ама не, бие спирачки и ми дава път, ебати кефа, аз верно съм безсмъртна. Но все пак не смятам да подлагам на тест късмета си опитвайки се да пресека по Цариградско, дайте да се разберем - руса, руса, ама не чак толкова.

И всичко това е заради чифт изопнати крака. Аз си връткам задника където си искам и когато си искам и след мен ония профучават. Никой не ебава изтормозената майка която с потен жест на каторжник избутва потрошената от дупки количка измежду паркиралите на тротоара коли. За нея старта е различен. Тя или трябва да е пехотинец сиреч да заеме нисък старт и да отреагира в първите 2 секунди в които се разкрие поле за пресичане или да играе "многострадалната геновева". Всъщност като се замисля май има само една опция - да правилно- нисък старт. Че ако чака някой да я съжали и да я пусне да мине, бебето направо студент ще трябва да го запише.

За бабичките да не говорим, те трябва да пукнат на шосето за да спре някой. Дори тогава пак не е сигурно, могат да я помислят за легнал полицай, минавайки през нея.

Но аз такива проблеми нямам. Да, да, знаааааам и аз ще остарея, знааааам. Но сега не съм!

Първия Български Бутон за споделяне

Няма коментари:

Публикуване на коментар